RSSВсички записи в "Тунис" Категория

ИСЛЯМСТКИТЕ ДВИЖЕНИЯ И ДЕМОКРАТИЧНИЯТ ПРОЦЕС В АРАБСКИЯ СВЯТ: Изследване на сивите зони

Нейтън Дж. Кафяво, Амр Хамзави,

Марина Отауей

През последното десетилетие, Ислямистките движения се утвърдиха като основни политически играчи в Близкия изток. Заедно с правителствата, ислямистки движения, умерени, както и радикални, ще определи как ще се развие политиката в региона в обозримо бъдеще. Th ey have shown the ability not only to craft messages with widespread popular appeal but also, and most importantly, to create organizations with genuine social bases and develop coherent political strategies. Other parties,
by and large, have failed on all accounts.
Th e public in the West and, in particular, the United States, has only become aware of the importance of Islamist movements after dramatic events, such as the revolution in Iran and the assassination of President Anwar al-Sadat in Egypt. Attention has been far more sustained since the terrorist attacks of September 11, 2001. As a result, Islamist movements are widely regarded as dangerous and hostile. Докато подобна характеристика е точна по отношение на организациите в радикалния край на ислямисткия спектър, които са опасни поради готовността си да прибягват до безразборно насилие при преследване на целите си, това не е точна характеристика на много групи, които са се отказали или са избегнали насилието. Тъй като терористичните организации представляват незабавна
заплаха, въпреки това, политиците във всички страни са обърнали непропорционално внимание на насилствените организации.
Това е основната ислямистка организация, не радикалните, които ще имат най-голямо въздействие върху бъдещата политическа еволюция на Близкия изток. Грандиозните цели на радикалите да възстановят халифат, обединяващ целия арабски свят, или дори на налагане на отделни арабски страни закони и социални обичаи, вдъхновени от фундаменталисткото тълкуване на исляма, са просто твърде далеч от днешната реалност, за да бъдат реализирани. Това не означава, че терористичните групи не са опасни - те могат да причинят големи загуби на живот дори в преследването на невъзможни цели - но че е малко вероятно те да променят лицето на Близкия изток. Основните ислямистки организации обикновено са различен въпрос. Те вече са имали силно въздействие върху социалните обичаи в много страни, спиране и обръщане на светските тенденции и промяна на начина, по който много араби се обличат и държат. И тяхната непосредствена политическа цел, да се превърнат в могъща сила, като участват в нормалната политика на своята страна, не е невъзможно. It is already being realized in countries such as Morocco, Йордания, and even Egypt, which still bans all Islamist political organizations but now has eighty-eight Muslim Brothers in the Parliament. Политика, not violence, is what gives mainstream Islamists their infl uence.

ISLAMIST RADICALISATION

PREFACE
RICHARD YOUNGS
MICHAEL EMERSON

Issues relating to political Islam continue to present challenges to European foreign policies in the Middle East and North Africa (МЕНА). As EU policy has sought to come to terms with such challenges during the last decade or so political Islam itself has evolved. Experts point to the growing complexity and variety of trends within political Islam. Some Islamist organisations have strengthened their commitment to democratic norms and engaged fully in peaceable, основната национална политика. Други остават обвързани с насилието. А трети са се насочили към по-спокойна форма на исляма, откъснат от политическа дейност. Политическият ислям в региона на MENA не представя еднаква тенденция за европейските политици. Аналитичният дебат се разрасна около понятието „радикализация“. Това от своя страна породи изследване на факторите, водещи до „дерадикализацията“, и обратно, „повторна радикализация“. Голяма част от сложността произтича от широко разпространеното мнение, че и трите тези явления се случват по едно и също време. Дори самите условия са оспорвани. Често се изтъква, че дихотомията умерено-радикални не успява да улови напълно нюансите на тенденциите в политическия ислям. Some analysts also complain that talk of ‘radicalism’ is ideologically loaded. At the level of terminology, we understand radicalisation to be associated with extremism, but views differ over the centrality of its religious–fundamentalist versus political content, and over whether the willingness to resort to violence is implied or not.

Such differences are reflected in the views held by the Islamists themselves, as well as in the perceptions of outsiders.

Political Islam and European Foreign Policy

POLITICAL ISLAM AND THE EUROPEAN NEIGHBOURHOOD POLICY

MICHAEL EMERSON

RICHARD YOUNGS

Since 2001 and the international events that ensued the nature of the relationship between the West and political Islam has become a definingissue for foreign policy. In recent years a considerable amount of research and analysis has been undertaken on the issue of political Islam. This has helped to correct some of the simplistic and alarmist assumptions previously held in the West about the nature of Islamist values and intentions. Parallel to this, the European Union (ЕС) has developed a number of policy initiatives primarily the European Neighbourhood Policy(ENP) that in principle commit to dialogue and deeper engagement all(non-violent) political actors and civil society organisations within Arab countries. Yet many analysts and policy-makers now complain of a certain a trophy in both conceptual debate and policy development. It has been established that political Islam is a changing landscape, deeply affected bya range of circumstances, but debate often seems to have stuck on the simplistic question of ‘are Islamists democratic?’ Many independent analysts have nevertheless advocated engagement with Islamists, but theactual rapprochement between Western governments and Islamist organisations remains limited .

The Moderate Muslim Brotherhood

Робърт С.. Лайкен

Стивън Брук

The Muslim Brotherhood is the world’s oldest, largest, and most influential Islamist organization. It is also the most controversial,
condemned by both conventional opinion in the West and radical opinion in the Middle East. American commentators have called the Muslim Brothers “radical Islamists” and “a vital component of the enemy’s assault forcedeeply hostile to the United States.” Al Qaeda’s Ayman al-Zawahiri sneers at them for “lur[ing] thousands of young Muslim men into lines for electionsinstead of into the lines of jihad.” Jihadists loathe the Muslim Brotherhood (known in Arabic as al-Ikhwan al-Muslimeen) for rejecting global jihad and embracing democracy. These positions seem to make them moderates, the very thing the United States, short on allies in the Muslim world, seeks.
But the Ikhwan also assails U.S. външна политика, especially Washington’s support for Israel, and questions linger about its actual commitment to the democratic process. Over the past year, we have met with dozens of Brotherhood leaders and activists from Egypt, Франция, Йордания, Испания, Сирия,Тунис, and the United Kingdom.

Ангажирането на Европа с умерените ислямисти

Кристина Кауш

Директното ангажиране1 с ислямистките политически движения обикновено е забранено за европейските правителства. В последните години, въпреки това, границите на Европейския съюз (ЕС) ориентиран към стабилността подход към сътрудничество с авторитарни управляващи в Близкия изток и Северна Африка (МЕНА) за защита на стратегическите интереси на ЕС в региона стават все по-очевидни. Опитите на действащите управляващи от MENA да представят европейския избор на събеседници в региона или като стабилизиращи правителства, или като дестабилизиращи ислямисти, все повече се възприемат като недалновидни и противоречиви. Recent debates suggest that the search for viable alternative policy approaches is leading to a shift in European policy makers’ attitude towards moderate2 Islamist actors.
There is no shortage of incentives to redirect the course of EU policies in the region. Preventing the
radicalisation of Islamist movements in the region is an integral part of the EU’s counter-terrorism strategy. It
has become common wisdom that substantial political reform will only happen through effective pressure from
within. Non-violent, non-revolutionary Islamist parties that aspire to take power by means of a democratic
process have therefore often been portrayed as potential reform actors that carry the hopes of a volatile region
for genuine democratic development and long-term stability

Civil society and Democratization in the Arab World

Саад Еддин Ибрахим
Even if Islam is the Answer, Arab Muslims are the Problem

In May 2008, the Arab nation experienced a number of fires, or rather, armed conflicts—в

Ливан, Ирак, Палестина, Yemen, and Somalia. In these conflicts,

the warring parties used Islam as the instrument for mobilization

and amassing support. Collectively, Muslims are

waging war against Muslims.

After some Muslims raised the slogan of “Islam is the solution,”

то

became apparent “their Islam is the problem.” No sooner have some of them acquired weapons,

than they raised it against the state and its ruling regime regardless of

whether that regime was ruling in the name of Islam or not.

We have

seen this in recent years between the followers of Osama bin Laden

and the Al-Qaeda organization on the one hand, and the authorities in

the Kingdom of Saudi Arabia, on the other. We have also seen an

explosive example of this phenomenon in Morocco, whose king rules in the name of Islam and

whose title is the ‘Prince of the Faithful.Thus each Muslim faction kills other Muslims in the

name of Islam.
A quick glance at the contents of the media confirms how the

term Islam and its associated symbols have become mere tools in the hands of these Muslims.

Prominent examples of these Islam-exploiting factions are:
The Muslim Brotherhood, Egyptian Islamic Jihad, and Jamiat al-Islamiyya, in Egypt

Hamas and the Islamic Jihad Movement, in Palestine Hezbollah, Fatah al-Islam,

and Jamiat al-Islammiyya, in Lebanon The Houthi Zayadi rebels and the Islamic Reform Grouping

(Islah), inYemen The Islamic courts, in Somalia The Islamic Front ,

на 500 най-влиятелните мюсюлмани

Джон Еспозито

Ибрахим Калин

Публикацията, която държите в ръцете си, е първата от това, което се надяваме да бъде годишна поредица, която предоставя прозорец към двигателите и шейкърите на мюсюлманския свят. Ние се стремим да подчертаем хора, които са влиятелни като мюсюлмани, това е, хора, чието влияние произтича от тяхното практикуване на исляма или от факта, че са мюсюлмани. Смятаме, че това дава ценна представа за различните начини, по които мюсюлманите влияят на света, и също така показва разнообразието на начина, по който хората живеят като мюсюлмани днес. Влиянието е сложна концепция. Значението му произлиза от латинската дума influens, което означава вливане, сочещи към стара астрологична идея, която невидими сили (като луната) засягат човечеството. Фигурите в този списък имат способността да влияят и на човечеството. По различни начини всеки човек в този списък има влияние върху живота на голям брой хора на земята. The 50 най-влиятелните фигури са профилирани. Тяхното влияние идва от различни източници; но те са обединени от факта, че всеки от тях засяга огромни части от човечеството. След това ние разделихме 500 лидери в 15 категории — Научен, Политически,Административни, Родословие, Проповедници, Жени, Младост, Филантропия, развитие,Науката и технологиите, Изкуство и култура, Медия, Радикали, Международни ислямски мрежи, и Проблеми на деня – за да ви помогне да разберете различните видове начини, по които ислямът и мюсюлманите влияят на света днес. Два съставни списъка показват как влиянието работи по различни начини: Международните ислямски мрежи показват хора, които са начело на важни транснационални мрежи на мюсюлмани, и Проблеми на деня подчертава личности, чиято важност се дължи на текущи проблеми, засягащи човечеството.

POLITICAL ISLAM and the West

JOHN L.ESPOSITO


At the dawn of the 21st centurypolitical Islam, ormore commonly Islamicfundamentalism, remainsa major presence in governments andoppositional politics from North Africato Southeast Asia. New Islamic republicshave emerged in Afghanistan,Иран, and Sudan. Islamists have beenelected to parliaments, served in cabinets,and been presidents, prime ministers,and deputy prime ministers innations as diverse as Algeria, Египет, Индонезия,Йордания, Kuwait, Ливан,Малайзия, Пакистан, and Yemen. At thesame time opposition movements andradical extremist groups have sought todestabilize regimes in Muslim countriesand the West. Americans have witnessedattacks on their embassies fromKenya to Pakistan. Terrorism abroadhas been accompanied by strikes ondomestic targets such as the WorldTrade Center in New York. In recentyears, Saudi millionaire Osama binLaden has become emblematic of effortsto spread international violence

Arab reform bulletin

Arab reform bulletin

Ibrahim al-Houdaiby

Muslim Brotherhood Guide Mohamed Mahdi Akef’s decision to step down at the end of his first term in January 2009 is an important milestone for the largest opposition group in Egypt for two reasons. First, whoever the successor is, he will not enjoy the same historical legitimacy as Akef, who joined the Brotherhood at an early stage and worked with its founder, Хасан ал Бана. All of the potential replacements belong to another generation and lack the gravitas of Akef and his predecessors, which helped them resolve or at least postpone some organizational disputes. The second reason is that Akef, who presided over a major political opening of the group in which its various intellectual orientations were clearly manifested, has the ability to manage diversity. This has been clear in his relations with leaders of the organization’s different currents and generations and his ability to bridge gaps between them. No candidate for the post seems to possess this skill, except perhaps Deputy Guide Khairat al-Shater, whose chances seem nil because he is currently imprisoned.

Reneging on Reform: Egypt and Tunisia

Джефри Азарва

On November 6, 2003, President George W. Bush proclaimed, “Sixty years of Western nations excusingand accommodating the lack of freedom in the Middle East did nothing to make us safe—because in the longrun, stability cannot be purchased at the expense of liberty.” This strategic shift, coupled with the invasionsof Iraq and Afghanistan, put regional governments on notice. The following spring, Tunisia’s president, ZineEl Abidine Bin Ali, and Egypt’s president, Hosni Mubarak—stalwart allies in the U.S.-led war on terrorismand two of North Africa’s most pro-American rulers—were among the first Arab leaders to visit Washingtonand discuss reform. But with this “Arab spring” has come the inadvertent rise of Islamist movementsthroughout the region. Now, as U.S. policymakers ratchet down pressure, Egypt and Tunisia see a greenlight to backtrack on reform.