Тоталитаризмът на джихадисткия ислямизъм и неговото предизвикателство пред Европа и исляма

Когато четете по-голямата част от текстове, които включват огромната литература, публикувана от самопровъзгласили се експерти по политическия ислям, лесно е да се пропусне фактът, че е възникнало ново движение. По-нататък, тази литература не успява да обясни по задоволителен начин факта, че идеологията, която я движи, се основава на конкретна интерпретация на исляма, и че това е политизирана религиозна вяра,

не светски. Единствената книга, в която политическият ислям се разглежда като форма на тоталитаризъм, е тази на Пол Берман, Терор и либерализъм (2003). Авторът е, въпреки това, не е експерт, не може да чете ислямски източници, и следователно разчита на селективното използване на един или два вторични източника, по този начин не успява да схване феномена.

Една от причините за подобни недостатъци е фактът, че повечето от тези, които се стремят да ни информират за „джихадската заплаха“ – а Берман е типичен за тази стипендия – не само нямат езикови умения да четат източниците, създадени от идеолозите на политическите ислям, но също така липсват познания за културното измерение на движението. Това ново тоталитарно движение в много отношения е новост

в историята на политиката, тъй като има своите корени в две паралелни и свързани явления: първо, културизацията на политиката, която води до концепцията на политиката като културна система (гледка, въведена от Клифърд Герц); и второ връщането на свещеното, или „повторно омагьосване“ на света, като реакция на неговата интензивна секуларизация в резултат на глобализацията.

Анализът на политическите идеологии, които се основават на религии, и това може да има привлекателност като политическа религия като последица от това, включва социално-научно разбиране за ролята на религията, която играе световната политика, особено след като двуполюсната система от Студената война отстъпи място на многополюсен свят. В проект, проведен в института Хана Аренд за прилагането на тоталитаризма към изучаването на политическите религии, Предложих разграничението между светските идеологии, които действат като заместител на религията, и религиозни идеологии, основани на истинска религиозна вяра, какъвто е случаят в религиозния фундаментализъм (виж бележката

24). Друг проект на тема „Политическа религия“, проведено в университета в Базел, изясни по-ясно, че новите подходи към политиката стават необходими, след като религиозната вяра се облече в политически дрехи. Опирайки се на авторитетните източници на политическия ислям, тази статия предполага, че голямото разнообразие от организации, вдъхновени от ислямистката идеология, трябва да се концептуализира както като политически религии, така и като политически движения. Уникалното качество на политическия ислям е фактът, че той се основава на транснационална религия (виж бележката 26).