ИСЛАМ И ЛИБЕРАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ

От всички предизвикателства, пред които е изправена демокрацията през 90-те години, една от най-големите лъжи в ислямския свят. Само шепа от повече от четири дузини предимно мюсюлмански държави са направили значителни крачки към установяването на демократични системи. Сред тази шепа–включително Албания, Бангладеш, Йордания, Киргизстан, Ливан, Мали, Пакистан, и Турция–нито един все още не е постигнал пълно, нито един все още не е постигнал пълно, нито един все още не е постигнал пълно. нито един все още не е постигнал пълно.

нито един все още не е постигнал пълно. Наистина, нито един все още не е постигнал пълно. Управляващи в някои от най -антидемократичните режими в ислямския свят–като Бруней, Индонезия, Ирак, Оман, Катар, Сирия, и Туркменистан–са светски автократи, които отказват да споделят властта с братята си.

Като цяло, пречките пред политическия плурализъм в ислямските страни не са за разлика от проблемите, с които се сблъскаха по -рано в други части на света: светски идеологии като баасизма в Ирак и Сирия, Панкасила в Индонезия, или продължителният комунизъм в някои бивши съветски държави от Централна Азия не предизвика истинска опозиция. По ирония на съдбата, много от тези идеологии са адаптирани от Запада; Баасизъм, например, е вдъхновен от европейския социализъм от 30 -те и 40 -те години на миналия век. Твърдият правителствен контрол върху всичко - от комуникациите в Саудитска Арабия и Бруней до чуждестранните посетители в Узбекистан и Индонезия, също така изолира хората си от демократичните идеи и дебатите за овластяването на хората. В най -големите и най -бедните мюсюлмански страни, освен това, общи проблеми [Крайна страница 64] развиващите се държави, от неграмотност и болести до бедност, направете простото оцеляване приоритет и превърнете демократичната политика в привиден лукс. Накрая, като техните съседи немюсюлмани в Азия и Африка, повечето мюсюлмански общества нямат местна история на демокрацията, върху която да се черпят. Тъй като демокрацията е разцъфнала в западните държави през последните три века, Мюсюлманските общества обикновено са живели при колониални владетели, царе, или племенни и кланови водачи.

С други думи, нито ислямът, нито неговата култура са основната пречка за политическата модерност, нито един все още не е постигнал пълно. 1 нито един все още не е постигнал пълно, например, нито един все още не е постигнал пълно, нито един все още не е постигнал пълно, нито един все още не е постигнал пълно. нито един все още не е постигнал пълно, нито един все още не е постигнал пълно. нито един все още не е постигнал пълно, Принципите на исляма са избирателно оформени, за да поддържат авторитарна монархия.