Political Islam in the Middle East

| Август 20, 2010 | Коментари 0

Са Кнудсен

This report provides an introduction to selected aspects of the phenomenon commonly

referred to as “political Islam”. The report gives special emphasis to the Middle East, в

particular the Levantine countries, and outlines two aspects of the Islamist movement that may

be considered polar opposites: democracy and political violence. В третия раздел отчетът

прави преглед на някои от основните теории, използвани за обяснение на ислямското възраждане в Близкия изток

(Фигура 1). Накратко, докладът показва, че ислямът не трябва да е несъвместим с демокрацията и

че има тенденция да се пренебрегва фактът, че много страни от Близкия изток са били

участва в бруталното потушаване на ислямистките движения, причинявайки ги, някои спорят, да поема

оръжие срещу държавата, и по-рядко, чужди държави. Използването на политическо насилие е

широко разпространен в Близкия изток, но не е нито нелогично, нито ирационално. В много случаи дори

Ислямистките групи, известни с използването на насилие, се трансформираха в мирни политически

партии, успешно участващи в общински и национални избори. въпреки това, ислямистът

съживление в Близкия изток остава отчасти необяснено въпреки редица теории, които се стремят към това

обясняват неговия растеж и популярност. Общо взето, повечето теории твърдят, че ислямизмът е a

реакция на относителна депривация, особено социалното неравенство и политическото потисничество. алтернатива

теориите търсят отговора на ислямисткото възраждане в границите на самата религия и на

мощен, емоционален потенциал на религиозния символизъм.

Заключението е в полза на преминаването отвъд подхода „мрак и гибел“.

представя ислямизма като нелегитимен политически израз и потенциална заплаха за Запада ("Стар

ислямизъм”), и на по-нюансирано разбиране на текущата демократизация на ислямизма

движение, което сега се провежда в целия Близък изток ("Нов ислямизъм"). This

importance of understanding the ideological roots of the “New Islamism” is foregrounded

along with the need for thorough first-hand knowledge of Islamist movements and their

adherents. As social movements, its is argued that more emphasis needs to be placed on

understanding the ways in which they have been capable of harnessing the aspirations not only

of the poorer sections of society but also of the middle class.

ZD Scribd iPaper

Filed Under: Алжир • Египет • Препоръчани • Хамас • Йордания • Йордански MB • Ливан • Мюсюлманско братство • Палестина • Проучвания & Изследвания • Сирия • Сирийски MB • Турция • Турската ПСР